"Вълшебни релси"
Спирка „Вълшебни релси“ – спирката на детската фантазия и творческия потенциал. Всички подаръци, изготвени по спирката на приятелството – наградки за умничета, рекламни училищни брошури, класови книжки, помощни таблици, календари и рисунки с послания, сувенири, украси за класните стаи, бяха създадени от деца за деца в училищна обстановка в учебно и следучебно време и стимулираха познавателното развитие на учениците.
Провокирани за съвместно детско пътуване след приемането на поканата, подкрепяни от своята учителка, в Мездра изготвиха логото на проекта, окачено в трите учебни стаи и подарявано на всички гости и интервюирани по проектните дейности. А от Нова Загора отпътува към съекипниците химнът „Детството лети“, разучен и превърнал се в любима песен, с която учениците се отправяха на път към различните дестинации във времето и пространството.
Всички заявиха желание да научат повече за училището и града на новите другари от екипажа на първата си експедиция, надскочила пространства и времена; да опознаят Космоса; да пътуват към природното и историческото минало, но и към примамливото бъдеще на своето родно място и родина; да открият корените на уникалната българска традиция на 1 март да се подаряват мартенички; да се забавляват в царството на мелодията и палитрата, да отлетят при героите от „Мечо Пух“ на А. Милн; да пътешестват в просторите на най-чудноватата вселена с име „В света на книгите“.
Второкласниците пожелаха да видят Айфеловата кула, да узнаят причините за изчезналите животни, да се потопят в миналото, като посетят старинни цивилизации и великите майстори художници, да се пренесат в модерните страни на новия свят. За тях бе много важно да влязат в ролята на учител и подражавайки на своя еталон – класния си ръководител, да изнесат урок след сериозна подготовка у дома, като проверят какво е запомнил всеки от изследователските проучвания.
По тези пожелани писти трите приятелски класа начертаха интригуващото си пътешествие и полетяха по вълшебните релси на детския откривателски порив. Направиха класови и училищни кътове, за да покажат най-доброто, сътворено от детските ръце, или научено от всеки герой от миналото, бъдещето или при евентуална среща с непознат разум.
Истинското развихряне на мисълта и мечтата бе моментът на създаването на Машината на времето. Тя бе изработена едновременно след многократни „живи връзки“ в три паралелни проявления.
В Мездра бе екипът на малките зографи – приятели на багрите и палитрата, четките, боичките, пастелите и на нестандартните изобразителни техники. Първолаците визуализираха в своята машина идеята за очарованието на пόлета и многоликите посоки на детските мечти, защото за тях най-ценното бе пътят към непознатото на крилете на откривателската любознателност.
В Нова Загора бе екипът на сръчковците строители с антураж от ножици, лепила, игли, конци, брокат, тел, плат, картон, мрежа, копчета, … плюс любимите образци от учебника по ДБТ, включително великденски яйчица, протегнати приятелски ръчички и икебана. В своята весела 3-D машина децата претвориха емоцията си от спирката на приятелството, стартирала с реалността на традиционния транспорт и другарското рамо, за да се понесе към простора с пъстрите цветове на детската фантазия и чувственост.
А Ботевград бе центърът на техническата инженерна мисъл. Там работеше екипажът на конструкторите изобретатели. Те заложиха освен на интелигентна пространствена триизмерност, на естетизъм, стил и приложимост. Като най-големи, второкласниците материализираха представата си за управленски пулт, съчетал постиженията на механиката и хидравликата с кибернетиката и фината електроника в оборудването, а блестящият метален кабинен корпус и до днес е предпочитаното кътче за пасажерите от целия клас.
Тези три визуализации създадоха колективния образ на общата Машина на времето – откривателски порив, свежа емоционалност, изобретателен интелект.
